Новини

Дата на публикуване: 27.03.2025

Съветът за икономически анализи представи на вниманието на Министерския съвет на Република България своя Годишен доклад за 2024 г.. Докладът обхваща анализ на текущото състояние на българската икономика, както и изготвени от членове на Съвета аналитични разработки и препоръки по специализирани теми през 2024 г., в които са идентифицирани средносрочни и дългосрочни рискове и възможности пред нея. 


Анализът на текущото състояние на българската икономика в Годишния доклад представя в синтезиран вид развитието на няколко ключови макроикономически индикатора. Сред анализираните показатели са реалният брутен вътрешен продукт, производителността на труда и брутното образуване на основен капитал, които представляват добро отражение на състоянието на реалния сектор. Заедно с индикатори, описващи пазара на труда, като работна сила, заетост и безработица, техните стойности очертават и средносрочния потенциал за икономическо развитие. Салдото на текущата сметка от своя страна дава представа за устойчивостта на външната позиция на страната. В допълнение, разгледаната динамика на темпа на инфлация показва степента на постигане на номинална конвергенция като елемент от постигането на критериите за членство на страната в Еврозоната. 


Специално внимание в доклада за 2024 г. е отделено на процеса на реална конвергенция на българската икономика и по-специално на нейната структурна трансформация – преразпределението на продуктивни ресурси между икономическите сектори във времето – от земеделието към индустрията, а в последствие към услугите. В повечето страни този процес следва типичен модел: значително намаляване на дела на земеделието, временно нарастване на индустрията и траен ръст на услугите. Изследвания върху този процес през последните години обаче посочват, че в някои страни делът на индустрията намалява твърде рано, преди икономиката да е достигнала висока степен на развитие – явление, наречено преждевременна деиндустриализация.


По отношение на България се наблюдават следните основни тенденции. Първо, България следва стандартния модел на структурна трансформация, наблюдаван в развитите икономики. През последните 30 години делът на земеделието е намалял значително, докато секторът на услугите вече е водещ в икономиката, като формира близо 70% от добавената стойност и 60% от заетостта. Второ, в данните не се наблюдава преждевременна деиндустриализация. Делът на индустрията остава висок (около 30% както по отношение на добавената стойност, така и на заетостта). Трето, намалението на дела на земеделието (и съответното нарастване на услугите) е много по-отчетливо в добавената стойност, отколкото в заетостта.


Тези тенденции водят до няколко ключови изводи за икономическата политика:


-    Намалението на заетостта в земеделието не е толкова изразено, колкото спадът в дела на неговата добавена стойност. Значителна част от българското земеделие е модернизирано и продуктивно, но изглежда съществува и съществен нископродуктивен и интензивен на трудови ресурси сегмент. Политики за модернизация на целия сектор и подобряване на достъпа до заетост извън нископродуктивния сегмент на земеделието биха ускорили структурната трансформация и икономическия растеж.
-    Делът на индустрията в България следва тенденция, съпоставима с тази в други страни. Важно е обаче икономическата политика да осигурява благоприятна среда за развитието на модерни, високотехнологични индустриални дейности.
-    Структурната трансформация неизбежно води до доминираща роля на сектора на услугите в икономиката. Разликата между услугите, изискващи ниска квалификация  и тези, изискващи висока, обаче е съществена. За да се извлекат максималните ползи от този процес, държавната политика следва да стимулира повишаването на производителността и развитието на услугите, изискващи висока квалифицикация.

Годишният доклад за 2024 г. ще бъде представен по време на годишната конференция на Съвета за икономически анализи, която ще се проведе на 23 и 24 юни 2025 г. в СУ „Св. Климент Охридски“.